І. Клас: V клас. ІІ. Предмет: Български език, учебник на издателство „Просвета – София“ АД ІІІ. Тема: Главни части в простото изречение. ІV. Вид на урока: За нови знания. V. Цели. - да откриват подлога и сказуемото в изречението; - да изразяват подлога със съществително име и с други части на речта. - умения да правят синтактичен разбор; - да членуват правилно подлозите от м. р. ед. ч. - да обогатяват собствени текстове. VІ. Методи: обяснително-илюстративен, репродуктивен. VІІ. Похвати: съобщаване на лингвистична информация, прочит на текст, задаване и отговор на въпрос, синтактичен анализ. VІІІ. Дидактически форми: лекция, беседа, самостоятелна работа, групова работа. ІХ. Ход на урока. 1.Начална учебна ситуация. 1.1. Актуализиране на знанията за частите на речта. 1.2. Проверка на изпълнението на домашната работа. 2.Мотивиране на темата. 2.1. Разглеждане на изреченията в учебника на стр. 94. Момичето танцува. Учениците отговарят на въпросите: Какви части на речта са думите момичето и танцува? С тези думи е образувано изречение. Ще ги разгледаме като части на изречението. 2.2.Записване на заглавието. Главни части в простото изречение 3.Учебна ситуация за разгръщане на темата. 3.1.Изяснява се кои са главните части в простото изречение. Записва се първа точка от плана. 1.Главни части в простото изречение. А) Сказуемо- дума в изречението, която назовава действие или състояние; - открива се с въпроса: Какво прави?, зададен с подлога; Момичето танцува. Пример: Какво прави момичето?- танцува - подчертава се с -----------; - изречение, в което има само едно сказуемо, се нарича просто изречение; Б) Подлог- означава вършителят на действието; - открива се с въпросите Кой и Какво?, зададени със сказуемото; Пример: Кой танцува? – момичето - подчертава се с ____________ ; думата е подлог, ако може да се замени с личните местоимения той, тя, то, те; Пример: Момичето танцува. / То танцува. Чашата падна. / Тя падна. -Учениците правят упр. 1, стр. 96. 3.2. Изяснява се с какви части на речта се изразява сказуемото. Записва се втора точка от плана на урока. 2. Изразяване на сказуемото. - Разглеждат се примерите на стр. 95: Сега Петър чете. Петър не четеше. Петър четял. Петър няма да чете. А) Сказуемото се изразява с глагол в някоя от неговите форми. 3.3. Изяснява се с какви части на речта се изразява подлогът. Записва се трета точка от плана на урока. 3. Изразяване на подлога. - Разглеждат се примерите на стр. 95. Сега Петър чете. Той играе. Малкият заспа. Двамата замълчаха. Заспалият се събуди. А)Подлогът може да се изрази със съществително име, лично местоимение, прилагателно име, числително име, причастие. -Учениците правят упр. 2 стр.96. 3.4. Изяснява се граматическата връзка между подлога и сказуемото. Записва се четвърта точка от плана на урока. 4. Граматическа връзка между подлога и сказуемото. -Учениците се разделят на две групи. За пет минути трябва да попълнят подходящи части на изречението. Подготвени са работни листове. І група : Да добави подходящи сказуеми към подлозите: Шофьорът …………………… Рибата ……………………….. Пътниците …………………… Момчето ……………………… ІІ група : Да добави подходящи подлози към сказуемите. ……………….. пристигнало. ………………… закъсняха. ………………… поздрави. ………………… се засмяла. А) подлогът и сказуемото са свързани граматически. 3.5. Изяснява се членуването на имена от м. р. , ед. ч. Записва се пета точка от плана на урока. 5. Правило за членуване. Разглеждат се изреченията: Дъждът спря. Аз наблюдавах дъжда. А)Когато подлогът е изразен с членувана дума в м. р., ед. ч. , пишем пълен член; Б) Ако думата може да се замени с личното местоимение той, сме сигурни, че е подлог. 4. Заключителна ситуация. 4.1. Изяснява се какво значи синтактичен разбор. Записваме шеста точка от плана на урока. 6. Синтактичен разбор. А) когато определяме коя дума каква част на изречението е, правим синтактичен разбор. 7. Задачи за следващия час. За домашна работа стр. 97, упр. 8