Загрузил juliana_panova1960

Механизъм на певческо звукообразуване

Реклама
Механизъм на певческо звукообразуване.
Резонанс. Атака
1. Механизмът на певческото звукообразуване представлява комплекс от
взаимосвързани физиологични нервнопсихични процеси и усещания.проследявайки
пъта на възникване на певческия звук, условно можем да ги подредим в следната
система: дишане и дихателна опора, лариткс, гладни връзки и хронаксия,
пезонатор(гръден, главов).
Какъв е механизмът на привеждане на гласните връзки, които трептейки с
определена чистота, сила, маса, и влизайки в съприкосновение с въздушната струя
пораждат певческия звук:
1.1. Механичен елемент – нарялянето на въздушната струя е движещата сила за
пораждане трептенията на гласните връзки, в резултат на което те се
раздалечават. Уогато съкратените мускулни влакна се отпускат – те се
приближават;
1.2. Нервнофизична връзка – трептенията на гласните връзки се получават в
резултат на активното движение на вокалнитте мускули под влияние на
изпращани от кората на главния мозък нервни импулси, преминаващи през
двигателните нервни влакна. Способността на нерва за единица време да
пропуска определен брой двигателни импулси се нарича “хронаксия”.
2. Височинните съотношения на човешкия глас зависят от местотата на
трептенията – нарвнодвигателни импелси. Гласните вразки трептят с различна маса при
различните тонове. В ниския (тръден) региснър те са относителнто дебели и трептят
като чифт възглавнички или като меко двойно езиче. При високите тонове в главовия
регистър те стават по–тънки и се обтягат, движат се само краищата им като възбудени
от въздушен лък, а гласовата цепка е леко разтворена. Змуковете създадени от гласните
връзки възбуждат ларинксовите и глътъчните кухини, като ги изменят в соътветсквие с
натуралните резонансови честоти. Тези честоте пораждат определени обертонове и се
наричат форманти (висока и ниска). От тях зависят качествата на певческия глас и се
явяват в определена честотна област. Високата форманта (около 2800/3000 кол./сек.) е
зоната на най–доброто чуване и възприемане от човешкото ухо. Осигурява двънкост,
блясък, пробивност и летливост (носливост) на звука. Когато та е налице говорим за
“висока позицияа”. Ниската форманта (ок.400/600 кол./сек.) осигурява окръгланост,
обемност и плътност.
Натуралните резонаторни честоти, определящи формантите, де изменятв
зависимост от размерите и големината на разнваряне на ларинсковите и грътачните
кухини и в по–малка степен от устната и носните кухини.
Вдихателно положение
За да постигнем разширена глътка (зев), трябва да изискаме:
– свободно, достатъчно и еластично отпускане на долната челюст;
– ларинскът да заеме естественото си, малко по–високо отколкото при говор
положение, получено от свободното отпускане на челюстта;
– спокойно полагане на езика, с връх леко опрян в основата на долните предни
резци;
– вертикално (не напречно) разтягане на глътката и зева в дължина и
височина.
Стремежът е да се запази така установеното положение на ларинкса при всички
регистри и вокали. Устните следва да са меки, гъвкави, леко изтеглени напред с
прибрани ъгли и елипсовиден овал. Осигурава се освободеност от напрежение и
еластичност на мускулите–обтегачи и шийните мускули, които пък от своя страна
допринасят за установяване на певческо положение на ралинкса, разширената грътка и
повдигнатото и изтеглено под формата на купол, като лека прозявка или като начало
на дълбоко вдишване меко небце. Така полученото вдихателно положение следва да
се запази и по време на пеене.
Резонанс, резонатори
В пеенето са известни два резонатора: главов, обхващащ полосите от лицевата
част на черепа, разположени над твърдото небце и гръден – вклйчващ трахеята и
големите бронхи. Вярно формираният звук по принцип отзвучава в резонаторите, а
това от своя страна позволява на певците чрез резонаторните усещания да контролират
качеството на звукообразуването.
Решаваща е ролята на гравовия резонанс за изграждане на монолитен певчески
звук, поддържане на висока позиция и за постигане на благороден, век и наситен
тембър. За насочване на певците (особено ночинаещите) към резонаторните усещания,
свързани с главовия лезонанс се използват следните похвати:
1. Пеене на съгласните “М” и “Н” при затворена уста с леко открехнати предни
зъби и едва долепени устни. Обикнавено упражненията се правят върху един или
няколко тона.
2. Пеене на упражнение с вокал “И”. За разлика от другите гласни гласната “И”
се използва широко при упражненията за стимулиране на главовия резонанс.
Атака
Атаката на тона представлява мамента на съприкосновение и началото на
взаимодействие между въздушната струя, гласните връзки (активирани чрез хронаксия)
и резонаторите.
Различаваме три вида атака: придихателна, твърда и мека.
Характерна за придихателната атака е това, че недостатъчно активираните
гласни връзки постеренно прекъсват течащата вече въздушна струя, причина за
специфичния “призвук” подобен на съгласната Х, който неизбежно я съпътства.
При твърдата атака показателите да точно обратно: гласните връзки са
предварително прилепени. Въздуината ктруя се промъква през тях чрез прорив. Звукът
при тази атака се постига отривисто. Той е ярък, бистър, решително и точно интониран.
При меката атака гласните вразки са достатъчно прилепени и налягането на
въздуха под тях е нормално. Началото на издишването и включването в работа на
гласните вразки е едновременно. Налице са всички предпоставки за сачествен въздух,
без колебание в интонацията.
От атаката на звука зависи качеството на звука не само в момент на заряването,
но и през цялото време на звученето до новата атака.
Задължително условие е положението на звукообразуващия и артикулационен
апарат да бъде фиксирано преди аатаката на това, т.е. да не се преустройва звученето и
да се търсята неговите качества след атаката.
Скачать