Uploaded by Ivaylo Ivanoff

Електротравматизъм

advertisement
ТЕМА № 2
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УДАР, ЕЛЕКТРОТРАВМАТИЗЪМ, ПЪРВА
ДОЛЕКАРСКА ПОМОЩ
1.
ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УДАР
Д1: Електричерски удар: случайно събитие, при което човек попада под въздействие на
електрически ток или негови проявления – топлинни, светлинни и др.
Д2: Тежест на електрическия удар: условна класификация според физиологичните
изменения (поражения).
1.1.
Класификация на тежестта на елекртическия удар:
Усл.
класификация
I степен
II степен
III степен
IV степен
Физиологични въздействия
конвулсивно свиване на мускулите, изтръпване на засегнатите
крайници
конвулсивно свиване на мускулите, загуба на съзнание
конвулсивно свиване на мускулите, загуба на съзнание,
нарушено дишане и/или кръвообращение
клинична смърт, спиране на дишането и кръвообращението
Д3: Клинична смърт: обратимо състояние на организма, като при своевременно
правилно извършване на реанимационни процедури жизнените функции се
възстановяват.
Забележка 1: Реанимационните действия трябва да започнат веднага след прекратяване
на въздействието на тока, защото след няколко минути настъпва необратима биологична
смърт.
1.2.
Причини за електрически удар
1.2.1. Директен допир
Д4: Директен допир: директен или през електрическа дъга контакт на човешката кожа с
тоководещи части (проводници).
Д5: Еднофазен директен допир: допиране до една електрическа фаза и „електрическа
земя“ с условно нулев потенциал, фиг. 1 а) .Човек е подложен на напрежение от порядъка
на фазното UФ.
Фиг. 1
Д6: Двуфазен директен допир: едновременно допиране до две електрически фази фиг.
1б). Човек е подложен на напрежение от порядъка на линейното:
л = √3 ∗ ф ≈ 1,732 ∗ ф
1.2.2. Индиректен допир
Д6: Индиректен допир: допиране до проводими нетоководещи части, случайно
попаднали под напрежение в резултат на ненормална работа на електрически съоръжения
(корпусни съединения, повреди в изолацията, електрическа дъга и др.)
1.2.3. Протичане на електрически ток в земята
Около мястото на протичане на ток в земята, по повърхността й се появяват
потенциали с различни стойности, а между различни точки от повърхността се
получават потенциални разлики (напрежения), които са причина за
електропоражения на хора и животни, фиг. 2.
Iз
Ф2 Ф1
Uh=Ф1-Ф2
Фиг. 2
1.2.4. Преминаване на по-високо напрежение в мрежи с по-ниско
напрежение
Получава се при пробив в изолацията, разделяща високата и ниската страна на
понижаващи трансформатори или при допиране на тоководещи части на мрежи с
различни напрежения.
1.2.5. Електрическа дъга или искра
Електрическа дъга се получават при доближаване до тоководещи части на уредби
високо напрежение, фиг. 3.
Фиг. 3
1.2.6. Атмосферно електричество
При директно попадение на мълнии или техните вторични прояви –
електромагнитна и електростатична индукция, или внасяне на високи потенциали.
Фиг. 4
1.2.7. Статично електричество
В резултат на триене между диелектрици се появяват статични заряди, които може
да предизвикат протичане на разряден ток при едновременен допир до заредени
обекти с различен потенциал, допиране между зареден обект и земя (заземен обект).
1.3.
Фактори, определящи тежестта на електрическия удар
1.3.1. Големина на тока през човека
За променлив ток с честота 50 Hz се дефинират в табл. 1:
Големина на тока
до 0,5 mA
до 1,5 mA
до 10 mA
10-25 mA
25 mA-5 A
над 5 А
Таблица 1
Физиологично въздействие
безопасен ток
ток на усещане
отпускащ ток- ток при който човек може волево да се отдели
от предмета под напрежение
неотпускащ ток - ток при който човек не може волево да се
отдели от предмета под напрежение, причинява конвулсии на
мускулите и нарушения в сърдечния ритъм
фибрилационен ток - настъпват фибрилации на сърцето, спира
дишането и сърдечната дейност, настъпва клинична смърт
рязко спиране на сърцето и дишането, дълбоки изгаряния вкл.
на вътрешни органи с летални последици
1.3.2. Продължителност на действието на тока
Забележка 2: Колкото е по-продължително действието, толкова по-тежки са
пораженията.
При много кратко време на протичане на тока – няколко десетки μs, организма е способен
Формула за стойността на фибрилационния ток за 50% от хората, с тегло 70 kg и
съответстващата й крива фиг.5, където t, s е продължителността на действие на тока.
(1)
I 50% 
165
, mA,
t
Фиг. 5
1.3.3. Електрическо съпротивление на човешкото тяло Rh
Д7: Електрическо съпротивление на човешкото тяло Rh: нелинейно, променливо
съпротивление с йонна електролитнa проводимост.
Д8: Допирно напрежение Uд: потенциалната разлика между напреженивто в точката на
допир и условно нулев потенциал.
Електрическо съпротивление на човешките тъкани, табл. 3.
Суха кожа
Кости
Мастна тъкан
Мускулна тъкан
Кръв
Таблица 3
3.10 ÷ 2.104 Ωm
104 ÷ 2.106 Ωm
30 ÷ 60 Ωm
1.5 ÷ 3 Ωm
1 ÷ 2 Ωm
3
Електрическо съпротивление на човешките тъкани, Ωm
Кръв
Мускулна тъкан
Мастна тъкан
Кости
Суха кожа
1
1,5
30
10000
3000
Съпротивлението на кожата зависи от множество фактори:

чистота на кожата;

механични увреждания;

влажност на средата;

контактната площ;

големината и продължителността на протичане на тока;

стойност на напрежението;

индивидуални особености – дебелина на роговия слой на кожата, пол,
възраст, психическо състояние и др.
Забележка 3: съпротивлението на кожата намалява прогресивно с нарастване на
допирното напрежение над 50 V, като над 200 V е съизмеримо с това на вътрешните
тъкани.
Приблизителна аналитична зависимост между допирното напрежение Uд и
съпротивлението на човешкото тяло Rh, се определя от уравнение (2) и фиг.6:
(2)
Rh 
77
 0,3 , kΩ.
U д  10
Фиг. 6
1.3.4. Допирно напрежение
Допирното напрежение Uд. влияе на тежестта на електропоражение в два
аспекта:

определя големината на тока, протичащ през човека при неизменни
други параметри:
U
(3)
Ih  д
Rh

намалява съпротивлението на кожата, фиг. 6.
1.3.5. Път на тока през тялото
Токът може да премине през различни жизнено важни органи, което определя и
степента на поражение.
Забележка 4: най-опасни са пътищата засягащи сърцето и органите в гръдната кухина,
главният мозък, гръбначният мозък, и големите кръвоносни съдове.
Типични пътища на тока през тялото са показани на фиг.7.
Фиг. 7
1.3.6. Честота и форма на кривата на тока
Забележка 5: при напрежения до 500V най-опасен е променливият ток с промишлена
честота 50Hz, т.е. фибрилационният ток е най-малък при тази честота
Забележка 6: При напрежение над 500V най-опасен е постоянният ток поради ефекта
“електролиза на телесните течности” и по-силното термично действие.
Фактор на опасността от поражение L0, % в зависимост от честотата на тока е
дефиниран от (4) и илюстриран чрез кривата на фиг.8.
L 0, %
100
80
60
40
20
f, H z
0
10
10E 2
10E 3
10E 4
10E 5
Фиг. 8
I 50 Hz
L0 
(4)
, %,
If
където:
I50Hz – граничен неотпускащ ток при честота 50Hz;
If – граничен неотпускащ ток при произволна честота.
2.
ЕЛЕКТРОТРАВМАТИЗЪМ
Д9: Електротравматизъм: съвкупност от възникващи и повтарящи се електротравми
при определени производствени, битови и др. условия.
Д10: Електротравма: изменение на функционалното състояние или нарушаване на
целостта на живата тъкан, под действие на електрически ток или електрическа дъга.
Забележка 7: Най-често се засягат междуребрените мускули, осъществяващи дишането
и сърдечният мускул. Крайният ефект е спиране на дишането и/или сърдечната
дейност.
Забележка 8:. Протичането на ток през тялото води до нарушаване на нормалното
предаване на нервните импулси, което предизвиква парализа на мускулите и увреждане
на централната и вегетативна нервна система.
2.1.
Видове електротравми
2.1.1. Изгаряния
Д11: Изгаряния: изменение на функционалното състояние или нарушаване на целостта
на тъкани в следствие топлен ефект на тока или електрическа дъга.
Изгарянията биват контактни или от електрическа дъга.
Забележка 9: контактните изгаряния са от I и II степен в и около мястото на контакта.
Забележка 10: изгарянията от електрическа дъга се получават при стойност на тока
над 5 А, и са от III и IV степен, като предизвикват дълбоки увреждания на вътрешни
органи с летални последици.
2.1.2. Метализация на кожата
Д12: Метализация на кожата: проникване в кожата на метални микрочастици при
разтопяване или изпаряване на метал в следствие на електрическа дъга.
2.1.3. Електроофталмия
Д13: Електроофталмия: възпаление на външната обвивка на очите в следствие
въздействието на ултравиолетови лъчи от електрическа дъга.
2.1.4. Механични травми
Д14: Механична травма: разтягане или скъсване на сухожилия, мускули и кръвоносни
съдове, фрактури на костите и др., в следствие на неконтролируемо конвулсивно
съкращаване на мускули при протичане на ток през тях или падане от високо.
2.2.
Статистически анализ на електротравматизма
2.2.1. Разпределение на електрозлополуките според начина на допиране
Относителен дял на електрозлополуките
според начина на допиране
През електрическа дъга
Индиректен допир
Директен допир
11%
50%
39%
2.2.2. Разпределение на електрозлополуките според професиите:
Относителен дял на електрозлополуките
според професиите
Неелектротехнически
49,70%
Електротехнически
50,30%
2.2.3. Разпределение на електрозлополуките по възраст
Относителен дял на електрозлополуките
според възрастта
Над 60
50-60
40-50
30-40
20-30
До 20
Възраст, г.
1,5%
8,7%
16,7%
28,3%
36,7%
7,2%
0
2.2.4. Разпределение на електрозлополуките в зависимост от напрежението
Разпределение на електрозлополуките в
зависимост от напрежението
до 1000V
над 1000V
59,50%
40,50%
3.
ПЪРВА ДОЛЕКАРСКА ПОМОЩ ПРИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ УДАР
Първата помощ се оказва от колеги на пострадалия и тя трябва да започне веднага,
докато не е изтекъл периода на клинична смърт (2-3min)
Последователността и навременността на действията при оказвне на първа
долекарска помощ определят крайния резултат – възстановяване на жизненните
функци или настъпване на биологична смърт.
3.1.
Прекратяване действието на електрическия ток в уредби НН:
Изключване/прекъсване на напрежението
от прекъсвач
от щепсел
чрез срязване на проводника
от предпазител
3.2.
Прекратяване действието на електрическия ток при напрежения над
1000V
За отделяне на пострадалия задължително трябва да се използват защитни средства
(диелектрични ръкавици, боти, щанги, изолационни клещи), съобразени с
напрежението на уредбата.
3.3.
Допълнителни мерки за безопасност
При прекъсване на захранването трябва да се вземат мерки срещу падане от високо
на пострадалия.
При отдалечаването от опасаната зона, краката да се движат с хлъзгане в радиално
направление без да се правят големи крачки.
3.4.
Преценка на състоянието на пострадал от електрически ток
a)
Проверка за реакция на зеницата – при липса на реакция на зеницата
(не се затваря при отваряне на окото), пострадалият е в клинична смърт.
b) Проверка за наличие на пулс – ако зеницата реагира, следва проверка
за наличие на пулс на сънната артерия чрез притискане с ръка.
Проверка за наличие на пулс
c)
3.5.
Проверка за наличие на дишане – визуално е трудно определимо, а
проверка с огледалце предполага загуба на време, което може да е
фатално. Препоръчително е да не се губивреме за проверка на дишането.
Необходими действия за реанимация
a)
При липса на реакция на зеницата, трябва веднага да се започне
изкуствено дишане и непряк масаж на сърцето.
b) При реакция на зеницата и липса на пулс, незабавно се прилага непряк
масаж на сърцето и изкуствено дишане.
c) При реакция н а зеницата и наличие на пулс се прави само изкуствено
дишане.
d) При установяване на съпротива на пострадалия срещу изкуственото
дишане или извършване от него на гълтателни движения, изкуственото
дишане веднага се прекратява, защото пострадалия е в състояние да
диша самостоятелно.
Забележка 11: Ключов фактор за оцеляване на пострадлия е ВРЕМЕТО. Най-глемия
враг в такава ситация е паниката. Колкото по-бързо започнат действия за реанимация на
пострадалия, толкова по-голям е шансът за неговото спасяване.
3.6.
Последователност от действия при реанимация на пострадалия
a)
Отваряне устата на пострадалия, при необходимост с прилагане за
значителна физическа сила или удар, тъй като дъвкателните мискули
може да са трайно фиксирани в затворено състояние.
b)
Почистване на устата – повечето източници препоръчват използване
на марля или парцал, но набавянето на тези текстилни продукти може да е
свързано със значителна загуба на време, което е фатално.
c)
Почистване на устата
Освобождаване на дихателния път – главата се изтегля силно назад с
едната ръка под тила, а другата натиска челото назад. Така нареченото
изваждане на „глътнат език“ е безсмислено занимание и губене на
време. При описаното положение на главата, дихателните пътища се
освобождават и при т. нар. „глътнат език“.
Освобождаване на дихателните пътища
3.7.
Изкуствено дишане „уста в уста“
a)
Спасяващият поема дълбоко въздух и силно го издишва в устата на
пострадалия, като едновременно с това запушва носа му чрез
притискане с пръсти.
b) След издишването, спасителят се отдръпва за да се осигури издишване
на пострадалия.
c) Честотата на изкуственото дишане е едно издишване на спасителя на
всеки 10-15 секунди.
Забележка 12: При изскуствено дишане „уста в уста“, използването от спасителя на
марля или друго изолиращо прекия телесен контакт с пострадалия средство за
избягване на потенциално заразяване е основателно, но води до значителна загуба на
време, което може да обезсмисли всички последващи реанимационни действия.
Спасителя има само няколко секунди за вземане на решение.
Изкуствено дишане“уста в уста”
3.8.
Индиректен сърдечен масаж
a) Пострадалия се поставя по гръб.
b) Превантивно, с оглед прекратяване фибрилациите на сърцето, се нанася
премерен удар с меката част на юмрука върху гръдната кост.
c) Двете ръце се поставят върху гръдната кост с отворени длани една
върху друга с леко сгънати лакти.
d) Извършват се енергични тласъци върху гръдната кост с периодичност
около 2 секунди.
e) Когато един спасител извършва и изкуствено дишане и сърдечен масаж,
се работи по схема: две вдухвания след което 12 тласъка върху гръдния
кош.
f) При двама спасители, когато единият прави изкуствено дишане, а
другият сърдечен масаж, повечето автори препоръчват едно вдухване на
шест притискания на гръдната кост.
Непряк масаж на сърцето
Забележка 13: Изкуственото дишане и индиректния масаж на сърцето се провеждат
до възстановяване на пострадалия или до пристигане на медицинско лице.
Провеждане на изкуствено дишане и сърдечен масаж от двама спасители
3.9.
Първа помощ при други електрически травми
a)
При повърхностни изгаряния (I и II степен), раните се покриват със
стерилна марля от аптечката.
b) При тежки изгаряния (III и IV степен), пострадалият може да изпадне
в шок, което е животозастрашаващо и изисква спешна медицинска
помощ.
c) При увреждане на очите (електроофталмия), очите се промиват с
разтвор на борна киселина и се търси лекарсака помощ.
d) При съмнения за счупвания, пострадалият не се премества или
повдига без указание на лекар, поради риск от животозастрашаващи
последици.
Download